С Англичани на Бъдни Вечер (и Коледа)

Не се прибрах тази година за празниците и вместо това останах у приятеля ми, с неговите роднини - майка американка и останалото семейство англичани. Както можете да предположите нещата са МНОГО различни. Бордови игри и пуйка. Аз днес се заех да направя содена питка, тиквеник, пълнени чушки и т.н. Аз обичам да готвя и дори като съм си вкъщи готвя за нашите, така че не ми е това проблема.

Нооо ми липсват нашите. Липсва ми да се скараме както си трябва, да има греяна ракийка, нещо тъпо по телевизията на Български, кучето да изяде половината питка, е такива неща, много наши. Тук са доста отворени към нашата култура и винаги като направя нещо се впечатляват, хапват, никога не се правят на интересни, добри хора са. Нооо непрекъснатото 'моля' 'благодаря' 'би ли могла да мръднеш два инча наляво за да си взема една лъжичка ако може моля те ако би била така добра'... побъркват ме тия неща. И не е същото като трябва да обясняваш традицията и да си един вид каталиста.

Случвало ли ви се е да сте с друга култура на Бъдни Вечер и Коледа? Как се чувствахте/чувствате и как си го направихте готино да не се самосъжалявате? Иии също, как е в България днес? Какво правите у вас?

Весели празници!