Искрено искам да разбера как хората на минимална, дори средна работна заплата оцеляват

Наскоро отвориха нов Кауфланд в моя квартал и веднага заваляха листовки за намаления в нашия блок.
Имаше и още една листовка, обаче - "Стани част от нашия екип!".
Заплатата? 1800лв бруто стартово.
Това са около 1400лв.

Живея в София и като 27 годишен бумър се скъсвам от работа.
Макар да изкарвам около 3 пъти повече от тези пари смятам, че мога да си позволя един сравнително обикновен стандарт на живот.
- Да си платя наема и сметките
- Да имам що-годе приличен автомобил.
- Да се храня нормално, но не и от био секторите в супермаркетите - нито съм глупав, нито съм милонер, за да го направя.
- Да имам възможността да почерпя приятелката на ресторант понякога и да я заведа на почивка веднъж годишно.

Искрено се чудя как човек, изкарващ тези 1400лв може да си позволи живот в столицата. Приемайки, че наема или още по-страшното - изплаща жилище, то му остават пари, за малко храна... и толкова.

Замислете се следващия път в който се изнервите и решите да си го изкарате на такъв служител - било то на супермаркет, локалния ресторант за бързо хранене или най-обикновена лавка. Тези хора едвам връзват двата края, ако вие бяхте в тяхното положение щеше ли да ви пука въобще дали клиента срещу вас дали е доволен или не?

В такива моменти се замислям колко привилигирован съм да имам комфортно финансово състояние, защото колкото и да ми обяснявате, че това се постига с много труд и че всеки си получава каквото е заслужил няма да го повярвам. Има фактори в живота, които са извън нашия контрол. Фактори, които от комфорта на хоум офиса, работейки за някоя голяма кооперация, може директно да ви изпратят в кварталната лавка и да правите дълги кафета с мляко докато ви се счупят краката и ръцете и то за жълти стотинки. Така, че ценете шансът и възможностите, които живота ви е дал. Аз се научих да го правя.

Дори не мога да опиша какво целя с този пост - просто получих поредния reality check когато видях тази брошура и искрено казвам, че бъдещето на нашата мила родина ме ужасява.